Запитах се дали не сме отворили някаква космическа кутия на Пандора...
“Алехандра Писарник заяви, че никога не би се захванала с роман, защото в романа рано или късно стигаш до момента, в който си принуден да напишеш нещо от сорта на “отидохме да пием кафе с мляко”. Като я чух да казва това, си обещах, че при мен никой няма да пие кафе с мляко – само вълшебни еликсири и алкохол, от който се бълнува.”
“Около 90% от романите, които се публикуват сега, са автобиографии на стереотипни животи. Всички започват със “станах сутринта, звъннаха по домофона, изпих няколко чая” и дотук с вдъхновението. Темите са: “умря татко”, “изостави ме приятелката ми”, “излезе ми пъпка”...”
“Мен цялата тази кахърна психологичност ме изморява. Аз си останах пристрастèн към пиратските романи: хайде в морето да правим нещо, да се хвърлим в приключения!”
“Да дадеш на света нещо ново и различно е може би нескромна амбиция. Новото е наистина ново, когато обогатява, отваря пътища и умножава алтернативите на щастието. И не става дума за оригиналничене от суета или от състезателен хъс, а за аскеза, която продължава цял живот.”
“Синът ми след всяка моя нова книга пита: “Какво си пушил пък сега?”. Грешка. На мен халюциногенните вещества са ми в тялото по рождение.”
“Наричат ме “странен”... но ако не странни, какво да са писателите? Нормални? Конвенционални? Предвидими?”
Запитах се дали не сме отворили някаква космическа кутия на Пандора...
“Алехандра Писарник заяви, че никога не би се захванала с роман, защото в романа рано или късно стигаш до момента, в който си принуден да напишеш нещо от сорта на “отидохме да пием кафе с мляко”. Като я чух да казва това, си обещах, че при мен никой няма да пие кафе с мляко – само вълшебни еликсири и алкохол, от който се бълнува.”
“Около 90% от романите, които се публикуват сега, са автобиографии на стереотипни животи. Всички започват със “станах сутринта, звъннаха по домофона, изпих няколко чая” и дотук с вдъхновението. Темите са: “умря татко”, “изостави ме приятелката ми”, “излезе ми пъпка”...”
“Мен цялата тази кахърна психологичност ме изморява. Аз си останах пристрастèн към пиратските романи: хайде в морето да правим нещо, да се хвърлим в приключения!”
“Да дадеш на света нещо ново и различно е може би нескромна амбиция. Новото е наистина ново, когато обогатява, отваря пътища и умножава алтернативите на щастието. И не става дума за оригиналничене от суета или от състезателен хъс, а за аскеза, която продължава цял живот.”
“Синът ми след всяка моя нова книга пита: “Какво си пушил пък сега?”. Грешка. На мен халюциногенните вещества са ми в тялото по рождение.”
“Наричат ме “странен”... но ако не странни, какво да са писателите? Нормални? Конвенционални? Предвидими?”