Удостоен с Наградата за роман на Френската академия
ок. 1000 г.: Фрейдис Ериксдотир се отправя на юг от Гренландия
1492 г.: Колумб не открива Америка
1531 г.: Инките завладяват Европа
В третия си роман „Цивилизации“, удостоен с наградата на Френската академия за 2019 г., Лоран Бине се заиграва с въпроса какво би станало, ако… инките притежаваха желязо, коне и антитела? В продължение на този мисловен експеримент, авторът намира начин чрез дребни „корекции“ на историческите реалии да ги снабди с тези три неща и да ги изпрати да завладеят Европа.
В този Нов свят инкският император Атауалпа заварва Инквизиция и Реформация, зараждащ се капитализъм и чудото на печатарската преса и нейните „говорещи листове“; монархии, изтощени от безкрайни междуособици и под постоянна заплаха от турците; море, гъмжащо от пирати, континент, разкъсван от религиозни и династични кавги. Но преди всичко – жертви, гладуващо население, на ръба на бунта, евреи от Толедо, маври от Гранада, немски селяни – потенциални съюзници на инките.
По познатия си блестящ начин Лоран Бине преплита измислени персобажи и реални исторически личности, преработва тезите на Лутер, „обръща“ „Лузиадата“ на Камоинш, построява в двора на Лувъра пирамида, въвежда религиозна свобода в Свещената Римска империя и провежда поземлена реформа. След „Мозъкът на Химлер се нарича Хайдрих“ и „Седмата функция на езика“, Бине отново се впуска в оригинален, провокативен и забавен танц с историята, едновременно ерудиран и закачлив.
Удостоен с Наградата за роман на Френската академия
ок. 1000 г.: Фрейдис Ериксдотир се отправя на юг от Гренландия
1492 г.: Колумб не открива Америка
1531 г.: Инките завладяват Европа
В третия си роман „Цивилизации“, удостоен с наградата на Френската академия за 2019 г., Лоран Бине се заиграва с въпроса какво би станало, ако… инките притежаваха желязо, коне и антитела? В продължение на този мисловен експеримент, авторът намира начин чрез дребни „корекции“ на историческите реалии да ги снабди с тези три неща и да ги изпрати да завладеят Европа.
В този Нов свят инкският император Атауалпа заварва Инквизиция и Реформация, зараждащ се капитализъм и чудото на печатарската преса и нейните „говорещи листове“; монархии, изтощени от безкрайни междуособици и под постоянна заплаха от турците; море, гъмжащо от пирати, континент, разкъсван от религиозни и династични кавги. Но преди всичко – жертви, гладуващо население, на ръба на бунта, евреи от Толедо, маври от Гранада, немски селяни – потенциални съюзници на инките.
По познатия си блестящ начин Лоран Бине преплита измислени персобажи и реални исторически личности, преработва тезите на Лутер, „обръща“ „Лузиадата“ на Камоинш, построява в двора на Лувъра пирамида, въвежда религиозна свобода в Свещената Римска империя и провежда поземлена реформа. След „Мозъкът на Химлер се нарича Хайдрих“ и „Седмата функция на езика“, Бине отново се впуска в оригинален, провокативен и забавен танц с историята, едновременно ерудиран и закачлив.