Колко пъти казвате „да“, без да му мислите много? Колко често се съгласявате само за да угодите някому? Или по навик? Чувствате ли се свръхзаети, но непродуктивни? Следвате ли чужди приоритети, оставяйки нереализиран собствения си потенциал?
Едва когато спрете да се опитвате да свършите всичко, да казвате „да“ на всеки и да се пилеете в дреболии, ще бъдете в състояние да осъществите истински важните неща. Есенциализмът не е в това да вършим повече неща за по-малко време, а да вършим правилните неща.
Есенциализмът не е стратегия за управление на времето или техника за повече продуктивност, а систематична дисциплина, която ще ни позволи да разпознаем същественото от несъщественото, важното от маловажното. Най-ценното, с което разполагаме на този свят, са времето и енергията ни. Само дисциплинираното преследване на простотата може да ни помогне да си отговорим на въпроса: в правилните дейности ли инвестираме време и усилия? Есенциализмът не е да добавим още нещо към вече препълнения си график, а да правим по-малко неща, но по-добре.
Колко пъти казвате „да“, без да му мислите много? Колко често се съгласявате само за да угодите някому? Или по навик? Чувствате ли се свръхзаети, но непродуктивни? Следвате ли чужди приоритети, оставяйки нереализиран собствения си потенциал?
Едва когато спрете да се опитвате да свършите всичко, да казвате „да“ на всеки и да се пилеете в дреболии, ще бъдете в състояние да осъществите истински важните неща. Есенциализмът не е в това да вършим повече неща за по-малко време, а да вършим правилните неща.
Есенциализмът не е стратегия за управление на времето или техника за повече продуктивност, а систематична дисциплина, която ще ни позволи да разпознаем същественото от несъщественото, важното от маловажното. Най-ценното, с което разполагаме на този свят, са времето и енергията ни. Само дисциплинираното преследване на простотата може да ни помогне да си отговорим на въпроса: в правилните дейности ли инвестираме време и усилия? Есенциализмът не е да добавим още нещо към вече препълнения си график, а да правим по-малко неща, но по-добре.