Есетата в сборникa „Да поставиш дявола на колене” представят обсъждането на въпросите, които си задават група писатели – въпроси, свързани със занаята, със знанието и с практиката, която позволява на автора на художествена проза да надскочи обикновената умелост.
Текстовете са разделени в три групи. Първата е посветена на онези проблеми, които най-често включваме в широката категория на техническите похвати. Това са два текста, посветени на темата за гласа, като единият от гласовете е този на Чък Уоктъл, а другият – на Стивън Шуорц; есето на Ричард Русо, което се занимава с гледната точка, като отделя специално внимание на всезнаещия разказвач; разсъжденията на Джоун Силбър върху „тежестта“ – усещането за важността на определена тема в кратките прозаични форми. Чарлз Бакстър, от своя страна, предлага някои бележки върху модулацията; Сюзън Невил разглежда съзнателното злодейство като необходима опора на сюжета, а Джим Шепърд ни предупреждава,че епифанията крие опасности.
Сборникът няма за цел да предложи набор от отговори. В оптималния случай книгата ще внушава , ще информира и ще вдъхновява. Без да са сляпо самоуверени, авторите предлагат възможности, като приемат, че читателят на тези текстове проявява траен интерес към писането като житейска дейност и е прекалено мъдър, за да си мисли, че има лесен път към една достойна крайна цел.
Language
Bulgarian
Format
Paperback
Publisher
Сиела
Release
May 01, 2013
ISBN
0472067745
ISBN 13
9789542813095
Да поставиш дявола на колене: Писането на проза като занаят и живот
Есетата в сборникa „Да поставиш дявола на колене” представят обсъждането на въпросите, които си задават група писатели – въпроси, свързани със занаята, със знанието и с практиката, която позволява на автора на художествена проза да надскочи обикновената умелост.
Текстовете са разделени в три групи. Първата е посветена на онези проблеми, които най-често включваме в широката категория на техническите похвати. Това са два текста, посветени на темата за гласа, като единият от гласовете е този на Чък Уоктъл, а другият – на Стивън Шуорц; есето на Ричард Русо, което се занимава с гледната точка, като отделя специално внимание на всезнаещия разказвач; разсъжденията на Джоун Силбър върху „тежестта“ – усещането за важността на определена тема в кратките прозаични форми. Чарлз Бакстър, от своя страна, предлага някои бележки върху модулацията; Сюзън Невил разглежда съзнателното злодейство като необходима опора на сюжета, а Джим Шепърд ни предупреждава,че епифанията крие опасности.
Сборникът няма за цел да предложи набор от отговори. В оптималния случай книгата ще внушава , ще информира и ще вдъхновява. Без да са сляпо самоуверени, авторите предлагат възможности, като приемат, че читателят на тези текстове проявява траен интерес към писането като житейска дейност и е прекалено мъдър, за да си мисли, че има лесен път към една достойна крайна цел.